понеделник, 31 март 2014 г.

[100 дни щастие] Ден №8


Как е възможно един болящ зъб да носи щастие? Ами като се окаже, че изобщо не е толкова зле, колкото изглежда :D

събота, 29 март 2014 г.

[100 дни щастие] Ден №6


Шоколадови мъфини. С парченца шоколад. Домашни. Първи опит за лично производство. Определени от домашните критици като "мега яки". Доволна съм ^.^

петък, 28 март 2014 г.

[100 дни щастие] Ден №5


Днес също открих нещо, което отдавна ми липсва и трябваше да ми хрумне по-рано да потърся - апликация за мами-заплесистки като мен, които се затрудняват да помнят кога бебето е правило това или онова. <хепи денс>

четвъртък, 27 март 2014 г.

[100 дни щастие] Ден №4


В един средностатистически ден без особени вълнения, най-приятните мигове преминаха в сладка следобедна дрямка, гарнирана с гушкане на бебе. <3

сряда, 26 март 2014 г.

[100 дни щастие] Ден №3


От много време насам търся подходящ сайт, в който да записвам интересни моменти и снимки на дъщеря ми, които не бих искала да споделям по социалните мрежи - нещо като бебешко дневниче, но онлайн. Днес го намерих в лицето на Blinkbuggy.

вторник, 25 март 2014 г.

[100 дни щастие] Ден №2


По принцип не готвя, нямам нужната фантазия, но напоследък ми доставя удоволствие да опитвам. Днешната идея дойде вследствие на редица случайности, точно в момента, в който бях тотално зациклила, и наистина ме зарадва, да не говорим колко вкусно се получи. :)

понеделник, 24 март 2014 г.

[100 дни щастие] Ден №1


Най-хубавият момент от днешния ден беше, когато моят половин неочаквано се прибра с час по-рано от работа. След като години наред бяхме заедно 24/7, в последните месеци подобни редки ситуации ми носят искрена радост.

100 дни щастие

Попаднах случайно на това предизвикателство и ми се вижда интересна идея. Честно казано в момента съм в един изключително щастлив период от живота си, (дори бих могла да кажа, че от щастие ми остава малко време за други неща :)), но кой би отказал още една доза позитивни емоции? Ще се наложи обаче да приема за даденост усмивките на малкото съкровище, иначе само за тях ще пиша..


И така, от днес всеки ден в продължение на 100 дни ще публикувам по нещо, което ме е направило щастлива в този конкретен ден. А като допълнително предизвикателство ще гледам да не се повтарям. Интересно какво ще се получи накрая :)

четвъртък, 20 март 2014 г.

Как си избрах бебешка количка

Днес получих въпрос относно една от количките, за които бях писала в популярен наш форум, и не можах да събера отговора си в по-малко от 5 (да, пет) параграфа. Вследствие на това реших, че сигурно имам какво да кажа по темата и може да е добра идея да го напиша тук, преди да ми е изветряло тотално. Бременното и следродилно оглупяване е просто кошмарно. Някъде четох, че мозъкът възстановявал функциите си около 6 месеца след раждането и силно се надявам това да е вярно.

Честно, омръзна ми да не мога да запомня повече от 2 цифри за повече от 5 минути, да заменям думи несъзнателно и да чета недоумение в очите на събеседниците си, от което да се усещам, че звуча неадекватно, и да треперя преди всяка служебна среща, чудейки се по какъв виртуозен начин ще се издъня.. Но стига лирични отклонения, оставам оптимист и вярвам, че скоро пак ще съм адекватен, мислещ човек.

Та, на въпроса - краткият отговор е "по трудния начин". Т.е. прекарах няколко месеца в четене, обикаляне по магазини, дискусии с познати и непознати лично и във форуми. Е, не само в това, разбира се, но бебе-свързаните ми терзания, освен със самото бебе, горе-долу се изчерпваха с количката. Едва след като я купих започнах да гледам и за други неща..

Изборът на количка действително е важен - и то не само за бебето, а и за майката. Сега като се връщам назад, изводът ми е, че първото и най-важно е да се определят критериите, на които трябва да отговаря тази количка, но само и единствено през погледа на въпросната майка. Няма универсално правило, всичките ми познати държат на различни неща - не случайно и многообразието от предлагани модели клони към безкрайност.

И така, ще изредя и опиша накратко моделите, които разглеждах най-задълбочено и които реално бяха кандидати да станат "моята" количка в един или друг момент от процеса на избиране. По-натам ще изброя и критериите, които в крайна сметка намерих за важни (те също се променяха във времето) и които определиха финалния ми избор, а също така и ще дам кратка оценка на избора си от гледна точка на "шофьор" на въпросната количка вече малко над 5 месеца. Поне такъв е замисълът, но да видим какво ще излезе от това словоизлияние. (Сега отивам да измия гризалката на бебка, която отново се озова на плочките, и дано не си забравя мисълта междувременно..)

понеделник, 3 март 2014 г.

Вместо увод

Започва Път от моя праг -
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг,
и аз ще трябва да вървя,
да влача морните пети,
дордето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Не знам.

Zoya Chyna

Zoya Chyna на дневна светлина