понеделник, 31 март 2014 г.

[100 дни щастие] Ден №8


Как е възможно един болящ зъб да носи щастие? Ами като се окаже, че изобщо не е толкова зле, колкото изглежда :D

събота, 29 март 2014 г.

[100 дни щастие] Ден №6


Шоколадови мъфини. С парченца шоколад. Домашни. Първи опит за лично производство. Определени от домашните критици като "мега яки". Доволна съм ^.^

петък, 28 март 2014 г.

[100 дни щастие] Ден №5


Днес също открих нещо, което отдавна ми липсва и трябваше да ми хрумне по-рано да потърся - апликация за мами-заплесистки като мен, които се затрудняват да помнят кога бебето е правило това или онова. <хепи денс>

четвъртък, 27 март 2014 г.

[100 дни щастие] Ден №4


В един средностатистически ден без особени вълнения, най-приятните мигове преминаха в сладка следобедна дрямка, гарнирана с гушкане на бебе. <3

сряда, 26 март 2014 г.

[100 дни щастие] Ден №3


От много време насам търся подходящ сайт, в който да записвам интересни моменти и снимки на дъщеря ми, които не бих искала да споделям по социалните мрежи - нещо като бебешко дневниче, но онлайн. Днес го намерих в лицето на Blinkbuggy.

вторник, 25 март 2014 г.

[100 дни щастие] Ден №2


По принцип не готвя, нямам нужната фантазия, но напоследък ми доставя удоволствие да опитвам. Днешната идея дойде вследствие на редица случайности, точно в момента, в който бях тотално зациклила, и наистина ме зарадва, да не говорим колко вкусно се получи. :)

понеделник, 24 март 2014 г.

[100 дни щастие] Ден №1


Най-хубавият момент от днешния ден беше, когато моят половин неочаквано се прибра с час по-рано от работа. След като години наред бяхме заедно 24/7, в последните месеци подобни редки ситуации ми носят искрена радост.

100 дни щастие

Попаднах случайно на това предизвикателство и ми се вижда интересна идея. Честно казано в момента съм в един изключително щастлив период от живота си, (дори бих могла да кажа, че от щастие ми остава малко време за други неща :)), но кой би отказал още една доза позитивни емоции? Ще се наложи обаче да приема за даденост усмивките на малкото съкровище, иначе само за тях ще пиша..


И така, от днес всеки ден в продължение на 100 дни ще публикувам по нещо, което ме е направило щастлива в този конкретен ден. А като допълнително предизвикателство ще гледам да не се повтарям. Интересно какво ще се получи накрая :)

четвъртък, 20 март 2014 г.

Как си избрах бебешка количка

Днес получих въпрос относно една от количките, за които бях писала в популярен наш форум, и не можах да събера отговора си в по-малко от 5 (да, пет) параграфа. Вследствие на това реших, че сигурно имам какво да кажа по темата и може да е добра идея да го напиша тук, преди да ми е изветряло тотално. Бременното и следродилно оглупяване е просто кошмарно. Някъде четох, че мозъкът възстановявал функциите си около 6 месеца след раждането и силно се надявам това да е вярно.

Честно, омръзна ми да не мога да запомня повече от 2 цифри за повече от 5 минути, да заменям думи несъзнателно и да чета недоумение в очите на събеседниците си, от което да се усещам, че звуча неадекватно, и да треперя преди всяка служебна среща, чудейки се по какъв виртуозен начин ще се издъня.. Но стига лирични отклонения, оставам оптимист и вярвам, че скоро пак ще съм адекватен, мислещ човек.

Та, на въпроса - краткият отговор е "по трудния начин". Т.е. прекарах няколко месеца в четене, обикаляне по магазини, дискусии с познати и непознати лично и във форуми. Е, не само в това, разбира се, но бебе-свързаните ми терзания, освен със самото бебе, горе-долу се изчерпваха с количката. Едва след като я купих започнах да гледам и за други неща..

Изборът на количка действително е важен - и то не само за бебето, а и за майката. Сега като се връщам назад, изводът ми е, че първото и най-важно е да се определят критериите, на които трябва да отговаря тази количка, но само и единствено през погледа на въпросната майка. Няма универсално правило, всичките ми познати държат на различни неща - не случайно и многообразието от предлагани модели клони към безкрайност.

И така, ще изредя и опиша накратко моделите, които разглеждах най-задълбочено и които реално бяха кандидати да станат "моята" количка в един или друг момент от процеса на избиране. По-натам ще изброя и критериите, които в крайна сметка намерих за важни (те също се променяха във времето) и които определиха финалния ми избор, а също така и ще дам кратка оценка на избора си от гледна точка на "шофьор" на въпросната количка вече малко над 5 месеца. Поне такъв е замисълът, но да видим какво ще излезе от това словоизлияние. (Сега отивам да измия гризалката на бебка, която отново се озова на плочките, и дано не си забравя мисълта междувременно..)

Та, докъде бях стигнала? Аха.. Да видим количките:

Cangaroo Dayana
В началото бях на мнение, че мога да мина и с най-евтината количка и нищо особено не следва от това. Бях харесала модел Dayana, докато не й видях материята, а и не се убедих в необходимостта от "зимен" кош (по-надолу съм обяснила защо). На по-късен етап имах възможността и да побутам подобна количка от същия клас, направо ми тракаха зъбите от друсане по тротоарите..

Cangaroo Stephie
Добра идея е това кошът за новородено да се трансформира в лятна седалка, но в случая не е изпълена особено добре - като кош не се изпъваше изцяло в една равнина, а също така леко провисваше напред. Като цяло ми се видя паянтова изработка и започнах да гледам средния клас колички.

Bexa B4X
Ако не бяха безличните цветови комбинации, вероятно щях да взема нея и да спра търсенето дотук. Фирмата-производител е полска, оказа се, че има доста такива на пазара и предлагат съпоставими по качество колички. Конкретно тази е с помпащи гуми, лятната седалка може да се поставя и в двете посоки, поставката за крачета и дръжката са кожени, има чанта и възможност за окомплектоване с кошница за кола. Тежи около 12 кг.

Navington Cadet
На теория звучеше много добре, с помпащи задни гуми, двупосочна лятна седалка, кожена дръжка, дъждобран и комарник. Няма чанта в комплекта. Теглото е към 11 кг. Кошът за новородено има възможност за надигане на гръбчето и дъговидно дъно, което го превръща в люлка, поставен на твърда повърхност. Дребните детайли, които ме отказаха, са грубо изглеждащата сгъвка на рамата и липсата на изпъващ механизъм за сенника.

X-lander
Така и не се спрях на конкретен модел, всичките ми харесваха. Може би най-много ми допадна XQ. Като цяло и те ми се видяха тежички - между 11 и 12 кг. Иначе много изпипани като дизайн, макар и повечето модели да са с впечатляващо грамадни гуми, като танк. Всички са с помпащи гуми, големи сенници и антирадиационно покритие за защита от телефони (сериозно, на кой би му хрумнало?!?), а някои имат интересни екстри като LED светлинки, звънец и други.

Britax B-Agile 4
Изключително сериозен кандидат, от покупка ме спря единствено липсата на популярност у нас и по-точно невъзможността да чуя лични впечатления от някой, който я е ползвал. Иначе предимствата й са много - под 8 кг. в летния вариант, огромен сенник, супер лесно и компактно сгъване, варианти с 3 и 4 гуми, съвместими кошници.. Всички аксесоари се закупуват отделно, но крайната цена излиза дори по-ниска от гореизброените. Известен минус е, че поставката за крачета не може да се вдига, т.е. по време на сън крачетата на дечко ще си висят надолу.

След като изгледах всички тези колички, а и още много други, които не си струва да споменавам, ето критериите, които си изработих в крайна сметка, подредени по степен на важност:

- 2в1 - с кош за новородено и лятна седалка. Погрешно наричаме коша за новородено "зимен", той осигурява на бебето удобно пространство за лежане по време на разходка и сън, както и защита от слънце, вятър, студ, дори и лек дъждец. Донякъде може да се замести от портбебе в лятната седалка, но не напълно. При някои модели летните седалки гледат само по посока на движението, а новороденото си е важно да бъде лесно за наблюдаване - дали хленчи насън или е будно, да не е повърнало, дали си е изплюло бибата и т.н. Също през първите месеци постоянно търси очите на мама, едва по-късно започва да се оглежда наоколо и да е спокойно, ако тя не е в полезрението му.

- Максимално лека в летния вариант, за да не купувам отделна лятна количка. Не обичам да имам по много вещи с еднаква функция (освен когато говорим за козметика, там малко се увличам), затова търсех универсална количка, която да не захвърля с писъци след първите 6 месеца, както май доста често се случва.

- С големи гуми, по възможност помпащи, за да вози по-удобно по разбитите ни улици, тротоари и павета. Също с добро окачване и въобще с всякакви екстри, обиращи поне малко друсането и вибрациите при возене.

- Да се предлагат кошчета за кола, съвместими с рамата. Изключително удобно ми се вижда да е възможно ползването на т.нар. кошници при отскачане с колата до магазина, на гости или за бързо кафе, за да си спестя влаченето на коша за новородено през първите месеци.

- Удобно и лесно сгъване, стояща самостоятелно в сгънат вид. По възможност и сгъване до компактни размери, за да заема по-малко място в колата. Последното е трудно постижимо при повечето модели комбинирани колички, но би било хубав бонус, ако го има.

- С максимален брой аксесоари в комплекта (дъждобран, комарник, чанта за повиване, държач за чаши). Колкото по-малко неща е необходимо да се докупуват, толкова по-добре, разбира се.

- С голяма кошница за багаж. Това, мисля, няма нужда да го обяснявам.

А това е моделът, който на теория до голяма степен удовлетворяваше горните изисквания:

Jane Nomad Matrix
Бях заглеждала този модел вече няколко пъти, мои близки имаха същата, от познати също чувах все суперлативи. Един ден коментирах гореизписаните си терзания с приятелка, която вече беше минала през доста колички с двете си принцеси, и тя отново насочи вниманието ми към нея - сякаш отговаряше на всичко, което търсех. За капак по това време се продаваше с добра отстъпка, а и се предлагаше в червено - точно каквото търсех. Буквално за дни взех окончателното решение и си я купих месеци преди термина.

Внезапно сякаш огромен товар падна от плещите ми и пренасочих всичката тази енергия към следващите покупки, които си чакаха реда. Реално до деветия месец имах само количка, цялото пазаруване се случи съвсем накрая, когато вече имах ясна идея от какво имам нужда и какво не ми е необходимо - за тези неща ми се върти в главата отделен пост, нещо в стил "нужни и ненужни покупки за бебето", но ще видим.

И за десерт - какво показа практиката след около 5 месеца употреба:

Моделът се води 2в1, но всъщност си е 3в1 - кошът за новородено е снабден с колани за бебето и се монтира в колата в легнало положение през първите 6 месеца, и в седнало до 13 кг. Автоматично това означава и, че не се налага да подмятам и кош, и кошница, което дойде като много приятна опция, която не беше ми хрумвала преди. Също така има няколко степени на надигане на гръбчето, което е чудесно за любопитни бебчета като моето, които бързат да изследват света, вместо кротичко да си спинкат по време на разходките.

Известен минус е, че заради специфичния дизайн, отговарящ на стандартите за безопасност при возене, кошът е доста компактен, а уплътненията допълнително го стесняват. На 4 месеца дъщеря ми лежеше като арестувана в него и много скоро, след консултацията с ортопед по същото време, я прехвърлих в лятната седалка. Оттогава кошът си стои перманентно монтиран в колата, все още в легнало положение, което за превозване все пак си е удобно, нищо че идва малко тесничко.

Лятната седалка гледа само напред, но за мен лично това не е проблем - дъщеря ми се зазяпва навън от третия месец и съвсем добре прие огромния свят, който се разкри пред нея при смяната. Спокойна е, будува и спи без хленчене, бърбори си на куклата или на нещо друго, което само тя си знае.. Това за мен е достатъчно показателно, че се чувства добре и не й липсва контакта с мен - все пак получава достатъчно внимание вкъщи или като спрем за почивка на някоя пейка.

Във варианта със седалка количката тежи по-малко от 9 кг. - множеството летни колички са пренебрежимо по-леки. Поне по мое мнение, разлика от 1-2 кг. не играе особена роля, но пък стабилността е несравнима - въпросните летни колички (поне тези, които съм виждала и пробвала) се обръщат излкючително лесно назад, ако им се окачи по-тежка чанта, да не говорим за допълнителен багаж.

Големите гуми се оказаха наистина добра идея. Не са помпащи, но вече не съм убедена, че това е плюс, тъй като те са доста по-тежки, от време на време спадат, а понякога дори се пукат. За хора, които често ходят по поляни и въобще офроуд, вероятно са незаменими, но в градски условия може и без тях.

Добавено е и добро окачване, което до голяма степен обира вибрациите при возене по тротоар или павета (във втория случай нищо не може да помогне особено, освен ааааадски баааааавното придвижване), а също така позволява люшкане на количката намясто с цел успокояване и приспиване (което при нас почти не вършеше работа първите месеци, малката спеше само в движение и при всяко спиране за повече от минута изразяваше недоволството си на висок глас; едва на по-късен етап успях да оценя това удобство).

Двойните предни гуми уж подобряват стабилността (може и така да е, не мога да се оплача от нестабилна количка, но и не мога да потвърдя, че е точно защото са двойни), но за съжаление не са правени за нашите улици. При всяка разбита плочка, дупка или каквото и да е, което удря челно само едното колело от двойката, въпросната двойка се обръща напряко и не може да продължи, без да бъде вдигната количката на задни гуми, за да се прескочи препятствието. Това е може би единственият истински проблем, с който се сблъсках, макар че доста бързо се свиква и не съм имала инциденти досега.

Сгъването не е чудо на чудесата, макар да е относително лесно. По някаква причина кошницата за багаж се спречква със стъпалото и трябва да се отмести на ръка, докато се сгъва рамата, което при толкова обемна количка и не особено едра мама вероятно е забавна гледка. С монтирана лятна седалка става още по-интересно, тъй като вече е необходимо малко насилие, за да се събере всичкия плат и да се заключи механизма. Дори сгъната, пак заема половин голям багажник, но обемът може да се намали малко, като се демонтират задните гуми. Добре, че засега рядко се налага да я качваме в колата с още багаж и това не е проблем. Интересно какво ни чака лятото, като дойде време за море.. Донякъде е хубаво, че стои на гумите си и в сгънато положение, но пък това се оказа не чак толкова необходимо, тъй като вкъщи си стои разгъната.

Един минус, който не ми беше хрумвал, е че сенникът не пази особена сянка - поне не и в легнало положение, нямам представа как ще е в седнало. Това си е гигантски проблем, предвид че силното слънце се показа още в началото на март и, съдейки по досегашния опит, едва ли ще си отиде преди ноември. Ако има нещо, заради което сега бих подминала този модел, то ще е точно това - да има още един сегмент на сенника, който да му позволява да пада ниско. В настоящата ситуация си купих допълнителен универсален сенник, който пази идеално, но стои една идея широчък и чисто визуално още свиквам с него.

Колкото до аксесоарите, моделът идва с чанта и подложка за повиване, както и с дъждобран. Комарникът, продаван допълнително, е бял и вместо него си поръчах универсален черен от Амазон. Тъй като обичам да си пия кафето по време на разходка, държачът за чаши и бутилки ми беше абсолютно задължителен. Взех си отново на същата марка, но се оказа крайно недомислен и го смених с този на X-lander, от който съм доволна. Кошницата за багаж събира доста, но е малко трудно достъпна, поради което вече успях да я поразкъсам малко, но не е болка за умиране.

Друго, което ми липсваше, понеже рано преминахме на лятната седалка, е чувалче за крачета, но такива се продават допълнително и ги има на всякакви цени. На практика не съм срещала комбинирана количка, която да си идва с чувалче в комплекта. Засега изкарахме хладните дни с космонавтче и одеало, евентуално ще докупувам, ако е необходимо следващата зима.

Ами това е. Доволна съм от избора, а е направо учудващо колко неща помня от целия процес. Дано следващия път си спомня да намина оттук, преди да започна търсенето отначало (не обичам да държа вещи, които не ползвам, и не смятам да пазя нищо за следващо дете - все пак кой знае кога и дали ще има такова, поне към момента не е планирано). Ама колко съм многословна.. Тъй е то.

събота, 8 март 2014 г.

вторник, 4 март 2014 г.

Весели крачета


Вакен - дотам и обратно

Как видях пътуването до Вакен и обратно в далечната 2007-ма.. Вероятно ще го преведа някой ден, засега го публикувам в оригинал, за да си го имам и тук. :)



So there goes yet another Wacken Open Air 2007 journal.. But not only. ;) Where to start, let's see..

Early March 2007
Two girls are sitting in a pub sighing. One says "I wanna go to Wacken." *another sigh*. The other replies "I wanna go to Wacken too." *sighs as well*. First says "Let's go then!". The second replies "OK, let's go!".. and both purchased their tickets in a week.

July 30th, 2007
Time to go. Everything is packed - rucksacks, tents, sleeping bags, clothes, food.. And, most importantly, The Tickets. Everything one would need for such journey.

By that time others had joined our humble party so in the end there were eight of us at the Sofia Central train station where our 40-hour journey began by boarding the night train to Belgrade.

July 31st, 2007
We arrived in the Serbian capital two hours later than expected, at about 7 AM, which was good actually because this way we only had to wait for another 30 minutes to catch the next train to Wien.

I guess this is the time to mention that I left my country for the first time ever because of W:O:A. A good reason to do it, as a friend of mine once said. So my first impressions of the foreign lands were that.. the Earth is flat! Just kidding.. Or am I? Actually, from Belgrade almost all the way to Wien the land was indeed flat. No hills, no nothing, just endless (corn)fields.

Anyway, at the Wien train station a very rude employee told us that there were no seats for our train without any further explanation. Some of the more sensitive members of our group almost had a heart attack at that point. We ran to the train which was to leave in 10 minutes and found another employee there - a very nice lady which told us that there are plenty of seats, they just stop selling them some time before departure. Some of the more sensitive members of our group took a deep breath of relief at that point.

Immediately after that signs of the upcoming event started emerging - metalheads screaming "Wacken!" and compartments loaded with as much beer as other luggage made me finally realize what I was up to..

August 1st, 2007
Early morning on the train to Hamburg. Very early. About 1 or 2 AM. The train stops in the middle of nowhere. Horrible smell fills the air. People in uniforms run back and forth in the passage. Some carry fire-extinguishers. Others are out and look under the coach next to ours. It appeared that its breaks burst in fire.

Fortunately, within less then an hour everything was back to normal (only the smell remained for a while to remind us that it wasn't just a nightmare) and we were heading to Hamburg at full speed. So full that we got there right on time despite the ordeals that night.

While getting near the train station I noticed the most beautiful bell tower I've ever seen (not that I've seen many though but still..) It was in Gothic style which immediately took my attention and didn't leave my thoughts till we got in the city for the second time on our way back. I just knew I had to take a closer look before getting home. But as I said, this is a story from the return journey.

Now back to present. Morning. Hamburg train station. Bad news - no early trains back to Wien, we'll have to spend over 12 hours in town on the 5th. Did I say "bad news"? Well, bad for some, good for me and my tower.. But it's still 1st so.. Supermarket. Food, beer and Pepsi (yeah, I'm the Pepsi freak), then hop on the Itzehoe train. Metalheads everywhere. Shuttle-bus to Wacken. Half-full of people, half-full of luggage. One could hardly turn around. All kinds of languages reached my ears from all directions.

And there we are - on Wacken land at noon. A sign over the road greeted us: "Welcome Metalheads!" We got our festival bracelets and full metal bags and headed for the camping grounds.

First impressions: mud everywhere, smell of cattle and swamp.. Later we heard that it had rained for a whole week just prior to our arrival. They played a video between the concerts showing the preparations for the festival, the whole process of building the stages, placing layers of dirt, wood chops and straw on the festival area so that they are all ready for us. In my humble opinion, these people are heroes *bows*.

We decided to camp in sector A, near the main entrance, put up our tents and left on a reconnaissance mission. While walking around we found another Bulgarian camp but its inhabitants obviously had the same mission as ours so only the national flag was waving at us. Later we found them and I met a friend there whom I haven't seen for six years.. Nice place for such events, over 2000 km away from home.

We spent the rest of the day walking around the village. A beautiful one I must say, very tidy and stuff.. when there are no metalheads around. And at this time there were thousands of them walking and talking and shopping and drinking, and much more were still coming by cars and busses, and there were even more to come on the next day.

In the evening some of us went to the metal disco and karaoke, and others like me decided to have some sleep. Impossible task. I could hear the music from the disco as if I were there myself, some guys nearby were playing something different, others were screaming "Spiderschwein!" and "Helga!", every now and then someone would trip on our tent's ropes so I kept wondering which of them would leave us homeless for the rest of the festival by falling over the tent. Anyway, nothing bad happened except that it was so damn cold that night..

August 2nd, 2007
Early wake up in the morning sun, quick breakfast and another tour through the village and to the supermarket.

And finally at 5 PM it was time for the first band to play. It was Blitzkrieg on the Black Metal (BM) stage. Don't really remember much of them though, I was just way too excited at that time. Then we moved to the Party stage for some Narziss and Neaeraimpressions. Both of them were new to me but I liked them a lot. And during their performance I learned what "a wall of death" means.. And saw the largest circle pit ever. And kept hearing "Spiderschwein!" from all over the place, including from the bands on stage.

Slowly moving to the WET stage (which was literally wet, most of it was a muddy puddle and a lot of the people stayed outside thus not being able to hear anything; I was one of those brave who ventured to wade through to find some good spot inside) we watched people stuck to their knees in the mud, struggling to get out, others lying on the straw like sardines, still others walking around dressed in any possible way one can imagine.. There was even this huge pink Easter bunny caring a large cross on his shoulders. Nice pictures everywhere you look.

We got there right on time for TYR. Surprisingly, I quite liked their performance. And I say "surprisingly" (even though I like their music in general) just because I heard too many negative comments about them playing live that I started believing this would be a poor one as well. They stood well on stage, played with joy and the audience reacted in a respective way.

Next came the greatest surprise for me - Letzte Instanz. I'll repeat myself by saying that I like their music from before and was eager to see them live. But what I saw exceeded all my expectations. Their songs sounded so lively, all band members too - none of them stood at one place for more than a minute, even the guy with the cello (which was also amazing in form).. I had so much fun during these 45 minutes, it was an incredible performance.

After that I joined a friend for Hatesphere on the Party stage but couldn't get much of what they were playing - I was still enjoying the earlier experience in my head so didn't pay much attention to what was happening on this stage.

August 3rd, 2007
That night I slept like a baby. No drunk people tripping around were able to disturb me till about 7 AM when it was already too hot in the tent so I had to crawl out.

At 11 SuidAkrA opened this day's performances on the BM stage. Haven't heard of them before (shame on me) but liked their style very much (I'm quite into this kind of music actually so that makes one more band to enter my playlist these days).

And then there was fire. Literally. Some stupid careless kids lit the straw in front of the True Metal (TM) stage. From our position we could only see the thick smoke coming from that direction. Interesting thing was how calm everyone was. No screaming, no panic at all. At one point the people on the TM stage asked us to move in front of the BM stage so that we make room for the firefighters to come. Slowly the whole crowd gathered there, and soon it was all over. Only a very muddy area reminded of the fire that took place earlier.

Right after they announced that Amorphis will play an hour later then scheduled I ran to the store for some refreshments because the sun was getting more and more aggressive that day and (as one of the guys in our group predicted) got back for Napalm Death's Scum. Good thing I didn't return earlier, I knew they aren't my cup of tea but live they are almost unbearable.

When Amorphis got on stage they simply blew our heads out. It was all just awesome, no other words to describe it (I guess I should stop using all those superlatives but seriously doubt I can do so having in mind all the bands that were still to come).

Good decision was to take places right in front of the screen between BM stage and TM stage so that we only had to turn a little to watch the next band playing. Which in this case was Therion. Another great show, with the corresponding costumes, theatrical sets and reading from sacred books.

Then a quick jump to the Party stage let me relax a little with Volbeat - very nice band, I enjoyed them a lot. After them I got back to the TM stage to get a glimpse of Grave Digger who unfortunately couldn't make a great impression on me - they are too.. how to put it.. classically heavy for my taste. Dinosaurs of some sort, no offence meant.Falconer on the Party stage got my good mood back, and then it was time for a break..

At 8 PM Lacuna Coil blew up the crowd in front of the BM Stage with a magnificent performance, as expected, followed by the headliners - Blind Guardian (which were the only band I watched live for the second time) on the TM stage. To be honest, I liked their Sofia gig way better although the sound in Wacken was beyond comparison. Even so, the Bard's Song crowd singing sounded much poorer on W:O:A than in Bulgaria. A major plus was that the set lists of the two gigs were different. Since they played almost one and same thing during their Europe tour in spring, it would've been a huge mistake not to change it. Also (not that it has any connection) I personally helped at least five crowdsurfers to make their way towards the stage.

After that I again ran to the Party stage for the Schandmaul show. In the beginning I felt somewhat sad I had to miss Dimmu Borgir but during the second or third song this feeling disappeared completely. For this hour and 15 minutes of pure joy I would gladly miss quite a lot of other bands. In the pause between two songs they mentioned this "Spiderschwein" thing again but sadly it was still in German context.. So I decided it's high time that I ask someone. I chose this cute kid standing right in front of me and he readily explained this word's origin in such theatrical manner that I wished I had my camera on to record it. Hey kid, if you read this, I really want you to know how grateful I am to you for enlightening me on what I was wondering at during the last three days thus putting me out of my non-Simpsons-fan misery. ;) Not that I'm a Simpsons fan now but still.. Thanks again.

That night I also wanted to see Die Apokalyptischen Reiter on the BM stage but unfortunately there were still Iced Earth to play before that and there was nothing better on the other stages. So I slowly made my way through the crowd in front of the TM stage to the screen in the middle. I still don't understand why there are always people that would try to push you back even though there is no way that I prevent them from seeing the stage - quite understandable since guys are usually taller than me. And I also always find a way around such people. I wonder if they'd try to push or hit someone bigger then them.

Anyway, it took me about 15 minutes to get where I wanted to but since Iced Earth weren't doing any better live then on CD, I started freezing. Finally, after an hour and a half, Die Apokalyptischen Reiter came out but by that time I was so cold and tired that I only managed to watch three songs and left for the warmth of my sleeping bag. On the way I dropped at the WET stage for a Kampfar song but soon hurried back to our tent.

And so the longest festival day was over at about 2:30 AM.

August 4th, 2007
I was the only one who managed to sleep till 11 despite the heat in the tent. I just had to get some rest because of what was to come from this afternoon on..

At about 1 PM we left for the Moonspell gig on the BM stage. I was waiting to see them live for ages, they were among these bands that made me dream of going to Wacken in the first place. And here comes the only fault of the whole festival organization - how is it possible to place a band like Moonspell to play right after noon? Imagine listening to Fullmoon Madness under the melting sun.. This fact ruined it all for me, and as I hear and read - for quite a lot of others as well. I hope one day I'll get the chance to attend one of their gigs and get the real feeling of watching and listening to them live.

I was feeling so badly because of the heat and the recent disappointment that I left the festival area right away. On my way out I heard a couple of songs by Stratovarius whose performance I decided to exchange for a long quiet walk to the supermarket. Later I got back to the camp and since most of the guys were already packing I started getting my own stuff ready for a quick leave that night.

Then my 7-hour stay on the WET stage began with The Vision Bleak followed bySwallow the Sun. Both bands performed a lot better than I expected and quickly managed to make me forget about Moonspell and get back to enjoying the festival.

When they finished, somewhere in the back a few guys started a mud fight. The crowd immediately gathered around them while they were throwing inflatable beer trays at each other and trying to get as dirty as possible. Fans started gathering around the stage at about the same time - fans with coloured faces and furry outfits so it was quite obvious whose turn it was to get on stage.. Turisas appeared with To Holmgard and Beyond in their usual costumes, all covered in blood and kept us screaming, and shouting, and dancing, and headbanging all the way to Miklagard Overture which put an end of this awesome show - one of my highlights of the whole festival. Heh, now I also know how headbanging while playing the accordion looks like..

Next were Benedictum who I weren't familiar with but seeing them live didn't make me want to get to know them any better.. They got on stage a little late and played a little too long so at that moment the schedule on the WET stage started falling behind. I hoped that they would at least make the pauses shorter because I had some plans for seeing other bands outside a couple of hours later. Well they didn't, the delay was even getting longer by the hour.

Anyway, I was waiting for Moonsorrow with interest since I quite like their recordings. To be honest, on stage they looked so funny that I couldn't really enjoy the way they played.. It seemed to me that they don't feel comfortable at all and are doing things exactly as rehearsed in front of the mirror. They kept doing one and the same reconfigurations and moves on the stage in regular intervals while trying to make scary faces (having so boyish faces appeared to be a major obstacle), not to mention that going out half-naked and covered in blood wasn't such a good idea after Turisas' show, especially when the rest of your outfit consists of some regular jeans.. All this comes to say that I expected much more from these guys in terms of stage performance.

Then it was time for Municipal Waste whom I only stayed to watch because there was no time to go out, see some other band (e.g. Type-O-Negative who were playing at the same time) and get back. Not so bad decision since that way I kept my perfect spot near the stage and witnessed another circle pit, and yet another wall of death, both even more impressive than the first ones. The music wasn't easy to bear though but I focused on the crowd gone mad and later realized I actually did enjoy it.

And finally it was time for Unheilig - another band I was impatient to check out live. And they didn't disappoint me at all. They played all my favourites, Der Graf's voice felt like crawling on my skin all the time and didn't let me take a breath till the very end.

By that time we were already 40 minutes behind schedule so I had to run to the Party stage to see Haggard. But I couldn't run, I was way too exhausted by Unheilig so I only managed to hear the last song Haggard played (which was quite impressive, I'd love to see them again some other time), then immediately headed for the TM stage to watch the last band for this year's W:O:A - Subway To Sally. Lots of pyrotechnics, awesome music and stage performance.. This was a brilliant finish to a great festival.

August 5th, 2007
At 3 AM, right after Subway to Sally's gig, we hurried back to our camp, packed the rest of the tents and ran to catch the first shuttle-bus to Itzehoe. As far as the announcement went, there should have been six busses every half an hour starting at 3 AM. The first one came at 4.30 and by that time the bus stop was crowded - apparently a lot of others decided to leave early to avoid the heavy traffic in the morning. Somehow our whole group managed to get on the first bus. Inside it was even more crowded than on the day we arrived. Everyone was still screaming "Spiderschwein", at one point one of the guys started telling a story and after each sentence the others sang some tune to support him. Unfortunately my German can't be any poorer so I couldn't get even the slightest idea of what he was talking about but still it was real fun.

When we reached the town in about half an hour, we immediately boarded the train to Hamburg and I managed to get a couple of hours sleep which I knew was all I'd get till the night train to Wien over 12 hours later. Already in Hamburg, we had some breakfast in the nearby McDonalds - my first and most probably last visit at this chain. Half an hour later we were hungry again. While walking along the river I noticed my tower somewhere in the distance and immediately got all my strength back, determined to get there that day despite all the skepticism radiating from the others. Slowly we moved in the right direction until we found a park and some of the guys decided to have a nap there. Those of us that were still hungry left to look for another McDonalds somewhere around because we had seen a sign on the way and had nothing better at hand but fortunately found a Burger King instead. Fortunately because the Burger King's stuff tasted much better and was able to satisfy our hunger for quite a while.

Later when all the others got back to their feet we resumed our slow march towards the tower of my dreams. And we reached it in another couple of hours. I can honestly state this ordeal was worth it - it was even more beautiful than expected. After I spent some time enjoying the view from all sides and angles we left the place and moved towards the city-hall - another beautiful building in the city center. Then some perky swans tried to peck our hands, probably expecting to find food in them. Wrong assumption. And finally we left for the Central station to get the train back to the Altona station from where our Wien train was to leave. Late in the evening we were finally able to have some real sleep.

August 6th, 2007
I only woke up 15 minutes before arriving in the Austrian capital. We switched trains and most of us kept having naps every now and then all the way to Belgrade. And here comes one of the most stressful situations on this journey - the train was late and we only had 9 minutes to find the one to Sofia and get on it.. Surprisingly enough, not only did we manage to do so but we even found some places in the sleeping couch. We stuffed all our luggage at any empty space available and got to the beds.

August 7th, 2007
9 AM, Sofia Central train station. Home sweet home. The most exciting journey in my life so far was over. Our party dispersed right where it got together for the first time.

I still have my W:O:A bracelet on though. Each look at it reminds me of all the emotions that overwhelmed me during this awesome week and makes me dream about the next one.

Oh, I almost forgot.. Long live Spiderschwein! ;)

Photo gallery @flikr 

Originally posted on 09.08.2007 @last.fm

Запознайте се с Кейти


понеделник, 3 март 2014 г.

Вместо увод

Започва Път от моя праг -
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг,
и аз ще трябва да вървя,
да влача морните пети,
дордето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Не знам.

Zoya Chyna

Zoya Chyna на дневна светлина